Жеравна – селото, което пази духа на възрожденска България

Улиците на това село са калдъръмени, а дуварите на къщите – градени от къмък. В селото са запазени над 200 дървени къщи, строени по време на османското владичество. Някои от тях са доста по стари от Съединените амеерикански щати. Повечето са реставрирани и възродени в техния автентичен вид.

Животът тук тече по бавно. Жеравненци са някак си „над нещата“ – вероятен остатък от чорбаджийското минало на селото. Според местна легенда жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадени за съпруга на султан Мурад. Затова по време на османската империя ЖЕравна имала статут на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Османските турци нямали право да се заселват, а ако се наложело да го посещават, трябвало задължително да слизат от конете и да ги водят на юздите.

Най-романтичната част на селото е възрожденският комплекс „Златна Ореша“< който включва 10 възрожденски къщи, в които се предлагат нощувки. Към тях има ресторант и кафене, в което се предлагат традиционни лакомства като локум, бяло сладко и кафе на пясък. Не пропускайте родната къща на големият българки писател Йордан Йовков, която е превърната в музей.

Може да се разгледат къщите музеи на Сава Филарео и Руси Чорбаджи. Внимание заслужават църквата „Свети Николай“ и старото класно училище, превърнато в художествена галерия. Не пропускайте и намиращото се наблизо село Медвен – родното място на големия революционер и писател Захари Стоянов. Голяма част от къщите в него са паметници на културата. На 2 км от Медвен се намира красивият водопад Синия вир, до който се стига по екопътека.

За да стигнете до Жеравна, трябва да поемете по стария път София – Бургас и на Петолъчката да отбиете към Котленският проход. Оттук до селото са 32 километра. Пътят е асфалтов и добре подържан и през зимата.

Всяка година в последния уикенд на август Жеравна става арена на голям международен фестивал на народната носия. В местостта Добромерица, сред вековна борова гора край селото, се стичат стотици почитатели на българските традици, облечени във фолклорни костюми. В продължение на три дни от петък до неделя, те пеят и танцуват народни танци. Фестивалът е частна инициатива и се издържа от приходите от входна такса и дарения. Всяка година участие в него взема Националният фолклорен ансамбъл „Българе“. Въведен е строг правилник с цел да се придаде възможно най-пълна автентичност на обстановката и доближаване до българския бит отпреди 100-150 години. Забранен е достъпът на хора, които не са облечени в носии. Не се разрешават снимките с фотоапарати и телефони.

Публикувано в България и света - място за георграфия и туризъм. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *