Синя жлъчка или млечка


Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента „Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше“ дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка – макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка – гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение“Канон на лечебната медицина“,е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват.За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:“Дъждът отнася болестта“ или „Господ отмива болестта“. И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски(19 октомври), на Димитров ден( 26 октомври)на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан(1 ноември) и на Въведение Богородично(21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага…“

Публикувано в Знаете ли, че .... Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *