Чудото наречено Джинджифил



Познат у нас повече като билка исиот. Разпространен е в Югоизточна Азия и се култивира в много страни с тропичен климат. Съдържа до 2% етерични масла – сескитерпени зингиберен и зингиберол, цинеол, борнеол и др., а острият му парлив вкус се дължи на гингерол и шогаол. За лечебни цели и като подправка се използва коренището, което е силно разклонено, подобно на еленови рога, сплескано, дебело до 2 см, сиво-жълто, със силен приятен аромат и лютив вкус. Пренесен в Европа още през средните векове от Индия и Китай, джинджифилът е сред най-митичните подправки. Според легендите се охранявал от дракони, побеждавал стареенето и половата слабост.
Лечебни свойства. Затоплящото и стимулиращо действие на билката е известно в традиционната китайска медицина отпреди 2500 години. Комбинирайки го с различни други билки, с него са лекували множество оплаквания, свързани най-общо със скелетно-мускулната система. Твърди се, че е прекрасно средство за увеличаване на мъжката сила. В съвременната медицина е доказано лечебното му действие против гадене и повръщане. Има също и газогонен ефект. У нас за лечебни цели се употребява в билкови чайове, които се прилагат при простудни заболявания, кашлица, хрема, възпаление на гърлото, против гадене и др. При гадене например се препоръчва дъвчене на малко парче корен от джинджифил.
Според някои сведения джинджифиловият чай съдейства и за повишаване на имунитета.
Половин лъжичка смлян джинджифил се залива с 1 чаша вряща вода. По желание може да се добавят мед, лимон или какао. Пие се 1–2 пъти дневно 30 мин преди ядене.
Същия ефект има и маринованият джинджифил. Смята се същo, че помага и при морска болест и активизира обмяната на веществата. Народната медицина препоръчва настърган джинджифил (исиот) с мед против кашлица. Напоследък в специализирани научни издания се появиха предварителни резултати от проведено в САЩ клинично изследване за действието на джинджифила при артритно болни, според което джинджифилът вероятно притежава някои от свойствата на нестероидните болкоуспокояващи и има лечебни свойства при пациенти с остеоартрит.
В кулинарията се използват пресните или сушени корени на растението, като сушените се продават обикновено в смлян вид. Важно е да се знае, че пресният и сушеният джинджифил имат различен вкус и аромат. Току-що извадените корени са тъмнозелени или черни на цвят. Светлият корен, който може да се купи на пазара, се получава след бланширане и внимателно почистване със специален нож и избелване с вар на прах. Като кулинарна подправка действа апетитовъзбуждащо и подобрява храносмилането, съдействайки за отделянето на стомашен сок. Любима подправка в азиатската кухня, използвана за маринати, сосове, джинджифилово вино и др. Обелените и тънко нарязани кръгчета пресен корен се правят на туршия, която се сервира към суши и други ястия. Използва се и като консервант. Сушеният и стрит на прах корен има вкус на лимон и е лют като белия пипер, затова често служи за подправяне на супи. В европейската кухня най-честото му приложение е в сладкарството за приготвянето на различни десерти.

Публикувано в Здраве, Кулинарни рецепти. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *