Ориентирането

През 2000 година проучване показало, че при таксиметровите шофьори, които успеят да запомнят хилядите лондонски улици, обемът на сивото вещество в задната част на хипокампа е по-голям, за сметка на предната. С други думи, те са по-добри в запомнянето на ключови обекти в града, но се представят по-зле в припомнянето на сложна визуална информация. Това дава доказателство за гъвкавостта на мозъка на възрастен човек.
Възможно ли е зависимостта ни от Джи ПИ Ес да променя и начина, по който работи мозъкът ?
Специалисти от университета „Макгил“ в Канада използвали функционална магнитно-резонансна томография, за да сравнят мозъците на хора, използващи навигационни системи и такива, които се ориентират сами. При втората група са отчетени по-висока активност и по-голям обем на сивото вещество в химокампа, спрямо първата.
В друго проучване шофьори, изминаващи даден маршрут с помощта на GPS, си спомняли по-малко подробности от пътуването, а тези, които не разчитали на навигация, се затруднили с възстановяването по памет на маршрута, по който са минали.
„Възможно е зависимостта ни от технологиите да кара някои зони в мозъка да се уголемяват, а друго да се смаляват – казва д-р Сам Гилбърт от Юнивърсити Колидж – Лондон. Нещо подобно се наблюдава и в проучването с таксиметрови шофьори. Но използването на навигационна система от време на време едва ли ще има толкова силен ефект, колкото наизустяването на няколко хиляди улици в някой град, от което зависи работата и прехраната ни“

Може да се твърди, че технологиите могат да променят мозъците ни, когато става въпрос за навигация.

Публикувано в Ежедневие Новини Спорт с етикети , , , , , , . Постоянна връзка.

1 отговор към Ориентирането

  1. Pingback: Променят ли технологиите мозъците ни ? | Електронно списание

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *